Преходите са подходящи за подготвени туристи, които са в добра физическа форма. Теренът е стръмен и доста динамичен в по-голямата си част.
21.08.2026 г. – петък
Сборен пункт: 05,45 ч. – пред КАУФЛАНД до МОЛ Варна
07,00 ч. – 07,30 ч. Почивка на ОМВ Търговище
09,00 ч. – 09,30 ч. Почивка на ОМВ Велико Търново
12,30 ч. – 13,00 ч. Обяд в София
В това приключение ще прекосим България в търсене на интересни природни забележителности. Няма как да се отрече, че из живописната ни страна има много места за опознаване и преживяване.
Поемаме към cъpцeтo нa вeличecтвeнaтa Pилa плaнинa. Тук е наследството, завещано ни от св. Иван Рилски. Това е едно от местата в България, на което отидете ли веднъж, все някога ще се върнете отново – заради историята, заради вярата, заради природата. Рилският манастир е най-големият у нас и един от най- почитаните в целия православен свят. Той e нaй-яpĸият oбpaзeц нa бългapcĸoтo цъpĸoвнo изĸycтвo и apxитeĸтypa и e пoд зaĸpилaтa нa ЮHECKO. Цъpĸвaтa "Poждecтвo Бoгopoдичнo" c чyдoтвopнaтa иĸoнa нa Дeвa Mapия и изящнo yĸpaceния иĸoнocтac, мaнacтиpcĸият мyзeй и Xpeльoвaтa ĸyлa ca caмo чacт oт бeзцeннoтo ĸyлтypнoтo нacлeдcтвo, cъxpaнeнo тyĸ. В музея на манастира са запазени над 380 експоната: икони, оръжия, свещенически одежди, богослужебни предмети, дарове и дарствени грамоти. Едни от най-интересните експонати са първият географски глобус у нас, изработен през 1836 г. от Неофит Рилски за манастирското училище и Рафаиловият кръст.
Иван Рилски бил свидетел на едни от най-важните събития в българската история: приемането на християнството, възходът на държавата по времето на цар Симеон и упадъкът ѝ при неговия син Петър. След като приел монашеството в Бобошевския манастир „Свети Димитър“, светецът се отдал на отшелнически живот. На около 4 км от манастира е пещерата, която той избрал за свое убежище. До нея е изградена църквата „Успение на св. Йоан Рилски”, обновена през 1820 г. Тук светецът прекарва последните пет години от живота си и пише своя завет към учениците си.
19,00 ч. Настаняваме се в къща за гости в Сапарева баня. След вечеря ще се отдадем на заслужена почивка сред просторния двор с беседка.
22.08.2026 г. – събота
07,00 ч. – 07,30 ч. Закуска
08,30 ч. Този ден е запазен за впечатляващо преживяване – поход до Седемте рилски езера. Те са безспорно една от най-впечатляващите природни забележителности на Балканския полуостров. Едно приказно място, което си заслужава да се види. Красотата им привлича не само хиляди български и чуждестранни туристи. Те са разположени в Дамгския дял на Северозападна Рила планина и имат ледников произход. Разположени са стъпаловидно в голям циркус, обграден от върховете Сухи чал, Отовишки връх и Харамията. Всяко едно от езерата има собствено име, в зависимост от формата и особеностите си. Най-високо разположеното езеро е Сълзата. То е наречено така заради кристално чистите си води. Намира се на надморска височина 2535 м под Отовишки връх. Следва Окото – най-дълбокото от езерата (37,5 м), с характерна овална форма и наситено син цвят при добро време. В това езеро са правени водолазни спускания с научна цел. Под него е Бъбрека – вглеждайки се във формата му, човек не може да измисли по-точно наименование на това езеро с площ 85 декара и стръмни скалисти брегове. Следващото езеро е Близнака – широко и стеснено по средата като пясъчен часовник, в безводни години се стопява до две по-малки езерца, откъдето идва и името му. По-надолу по пътеката се намират Трилистника и Рибното езеро, с разположената на брега му хижа „Седемте езера”. Най-ниско разположеното езеро, на 2095 м н.в. е Долното, което дава началото на река Джерман. Всички езера са свързани с тесни поточета.
В късния след обед се прибираме в Сапарева баня, за да се разходим около най–голямата атракция в района. Тук има обособен специален парк с кътове за отдих, където ще можем да се насладим на необичайна гледка. Гейзерът, който извира от 73 м дълбочина, сякаш танцува ритмично. На определени интервали водната струя изригва, обгърната от кълба горещи изпарения, които се разпръскват на милиарди прозрачни капчици. И е горещ, много горещ. При ветровито време трябва да се стои настрани от водния стълб, тъй като пръските могат да опарят по–любопитните. Температурата на гейзера е 103 градуса. Кипящият воден стълб се е превърнал в туристическа емблема на града. Кулинарното му превъплъщение – специалитетът „Гейзерът”, може да опитаме по-късно вечерта в един от местните ресторанти. Вкусната приумица представлява дълъг шиш с набучени мръвки от различни видове меса, символизиращи, според съдържателите на заведението, изригването на горещия гейзер.
23.08.2026 г. – неделя
06,45 ч. - 07,00 ч. Закуска
07,00 ч. Преди да потеглим за Варна, ще поспрем в село Овчарци. По време на Османското робство Йовица и Горица живеели щастливо тук, в селото. Горица била изключително красива девойка, която привлякла вниманието на местния бей. Той изпратил своите слуги да я отвлекат. Горица побягнала към високата планина, за да намери Йовица, знаейки, че той пасе овцете си там. Османлиите успели да я настигнат и за да не попадне в ръцете им, Горица решава да се хвърли в реката от най-високата скала. Именно на нея местните решават да кръстят реката. През горичката, по малка еко пътечка, ще стигнем до водопад Горица – красив, висок, буен, шумен и пълноводен. Водите в него се събират от склоновете на три различни върха: Кабул, Крива Соспа и Каменна Мандра. След като се полюбуваме на Овчарченския водопад, поемаме към река Чавча и Костенския водопад. Заставайки до него, ще можем да усетим хладния и свеж полъх, който струи от водата. Няма нищо по-хубаво от това, което е сътворила Природата. Очаровани от живописните гледки в местността, се връщаме по обратния път. И вече уморени и доволни от приключенията, се прибираме у дома.
15,30 ч. – 15,45 ч. Почивка на ОМВ Велико Търново
17,00 ч. – 17,15 ч. Почивка на ОМВ Търговище
19,00 ч. Пристигане във Варна
Цената е 160,00 евро и в нея се включва: две нощувки в къща за гости в Сапарева баня; транспорт; такса за планински водач; планинска застраховка.
За допълнителна информация и записване:
гр. Варна, ул. "Кръстю Мирски" 1а, ет. 1, офис
или в ТД "Родни балкани", ул. "Иван Драсов" 11
Христо Николов Иванов - 0899870036
Красимира Пантелеева - 0898421898
e-mail:office@bgbalkani.com